"Чух и забравих. Видях и запомних. Преживях и разбрах."
- Конфуций -
Мислите на древните философи са впечатляващо непреходни във времето и толкова житейски адекватни и днес…
Каква част от чутото, видяното и преживяното помним всъщност?
Как педагогическият подход „обърната класна стая“ влияе върху мотивацията и възприятието на учебния материал от днешното дигиталното поколение ученици?
Как този подход подкрепя учителите в решаването на предизвикателствата пред които се изправят?
NTL Института в Bethel, Maine разработва модел на пирамида /The Learning Pyramid/ (3) визуализираща ефективността на различните методи на учене.
Според този модел често прилаган към образователната система, усвояваме и помним дълготрайно:
5% от това, което ЧУВАМЕ
до 30% от това, което ВИЖДАМЕ и ЧУВАМЕ
75% от това, което ПРАВИМ
Разбира се в практиката често различните методи биват комбинирани.
В една традиционна класна стая по-голяма част от времето бива отделена на пасивните подходи, като рядко времето достига за активните методи.
Най-честите видове пасивно учене са слушане на учителя в клас, водене на бележки в клас, презентация, четене на урока от учебника.
Някои от методите за активно учене са задаване на въпроси в клас, разбиране на връзките между различните теми, участие в практики и дискусии в клас, преглеждане и обобщаване на бележки, проучване на нова информация по дадена тема.
Развитието на технологиите днес позволява аудио-визуалното възприятие да повиши значително процента си.
Активното учене е по-ефективно, защото изисква от ученика да мисли по определена тема и да приложи знанията си на практика. Това подобрява както разбирането, така и дългосрочната памет, способността за аналитично и критично мислене.
В обърната класна стая активното учене се случва в час под напътствията и подкрепата на един ерудиран ментор в лицето на учителя.
Педагогическият подход „обърната класна стая“
Смята се, че най-точно и ясно определение за „обърнатата класна стая“ дават Морийн Лейдж, Глен Плат и Майкъл Треглия в техния доклад, озаглавен „Обръщане на класната стая“,2000 г.
„Обръщането на класната стая означава, че събитията, които традиционно са се провеждали в класната стая сега се провеждат извън нея и обратно”
Историята, която стои зад НАЧАЛОТО започва през недалечната 2007 година, когато двама преподаватели от Park High School, Колорадо търсят решение на предизвикателството как да предоставят на своите отсъствали ученици пропуснатия материал и същевременно оптимизират инвестицията на време. Те вярват, че пропускайки час учениците им не трябва да пропускат образованието си, но също така отчитат колко време отделят за да обяснят урока на отсъствалите.
Откриват решението в статия на технологично списание касаеща нов софтуер и … започват да записват уроците си, като видео. Публикуват видеата онлайн, за да могат учениците им да имат достъп до тях. Когато реализират идеята, YouTube тепърва стартира, а светът на онлайн видеото е съвсем в началото.
Именно тези двама УЧИТЕЛИ НОВАТОРИ, Джонатан Бергман и Аарон Самс поставят началото на нов подход в обучението, който става популярен като “Flipped Classroom”.
Самата концепция се застъпва още през 2000 година в две публикации, на Бейкър, 2000 и Морийн Лейдж, Глен Плат и Майкъл Треглия и техния доклад „Обръщане на класната стая“, 2000 г.
Началото на „Обърнатата класна стая“ е било резултат от предизвикателство стоящо пред двама учители.
Изминалите две години на дистанционно и хибридно обучение бяха предизвикателство пред образователната система, което откри нови хоризонти, разви и надгради нови умения и даде нов поглед върху възможностите за иновативни методи на преподаване.
В една традиционна класна стая учителят преподава материала в час и дава домашна работа за затвърждаване и прилагане на преподаденото, като преди това ученикът трябва да прочете урока от учебника, да го научи и да пристъпи към поставената домашна работа,
в „обърнатата класна стая“ учителят е ментор, наставник и вдъхновител…
Той подготвя урока си, както обикновено, но вместо да го представя в час, го записва като видео урок с продължителност от 5 - 7 минути.
Видеата се предоставят на учениците, например чрез платформата /MS Teams, Google Classroom, Shkolo и др./, която училището е използвало през последните две години на хибридно обучение. Това не би затруднило никой от съвременните учители стъпвайки на натрупания опит.
Учениците гледат видеата вкъщи. Правят го със собствено темпо и толкова често, колкото им е необходимо за да разберат материала, без да се разсейват, както понякога се случва в клас.
Учителят вече не е необходимо да прави компромис в обхванатия материал и нужда от неговото съкращаване.
В къщи ученикът използва основно пасивни методи, подготвяйки се теоретично за активностите в клас.
Времето в клас е за въпроси върху материала възникнали при гледането на видео урока, практически упражнения, проекти, открити дискусии, групови задачи.
Учениците са активни, прилагайки и затвърждавайки знанията, които вече са усвоили.
В своята същност обърнатата класна стая съдържа и четирите елемента на промяна необходими за един училищен STEM център, но пренесени вече върху всички учебни предмети, не само науко- и технологично ориентираните.
Обърнатата класна стая насочена към обучението на новото дигитално поколение би била и основа за постигане на STEM целите - повишаване на мотивацията за учене, дигитализация на образованието и култура на иновации.
Как този педагогически подход би спомогнал за разрешаването на проблеми, които учителите срещат в училище?
В резюмираното представяне на резултатите от проучване „ БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА УЧИТЕЛИТЕ“ проведено от социологическа агенция Глобал Метрикс /2015/ (2) , се открояват основно два специфични за образователната система проблеми, а именно незаинтересованост на учениците от учебния материал (49%) и сложно и труднодостъпно учебно съдържание (31%).
Тези два проблема са и двете големи предизвикателства, за чието преодоляване образователната система все още по-скоро няма изработени подходи.
Може би новото поколение има нужда от нови подходи, които да предизвикат и задържат интереса към учебния материал?
Според учителите ролята на училището е да образова и даде на децата знания за света /79,4%/, да развие у децата умение за критично и аналитично мислене, разбиране и разрешаване на конкретни практически ситуации/ 70,7%/.
Подходът на „обърната класна стая“ би дал нов инструмент на учителите, комбинирайки положителните оценки на активните методи на учене, спецификата на дигиталното поколение ученици, които днес са в класните стаи, натрупания опит в използването на ИКТ през последните две години, стремежът към изграждане на STEM центрове…
Всъщност учителите вече прилагат методите на активно учене, като към днешна дата процентите може би вече са различни в полза именно на тези методи, но към момента на допитването „учителите все още се придържат предимно към лекционните и презентационни методи на обучение (изложение, съпроводено с нагледни материали – 69%, презентация в електронен вид с визуални елементи– 59%) и доста по-рядко включват дискусията като форма на обучение, в която учениците могат да развиват и обменят гледните си точки и да формулират тези и аргументи (работа с конкретен текст върху, който учениците дискутират използват само половината от учителите – 50%, а дискусионни методи – 46%). Ролевите игри (39%), участието на учениците в подготовката и представянето на определена тема (24%), както и разработването на изследователски проекти (22%) се използват все още по-рядко в българското училище.“(2)
Обобщение на предимствата на метода „обърната класна стая“
Обърнатата класна стая е отговор на въпроса „Какво е необходимо на поколението Z, за да се ангажира с ученето?“;
Обърнатата класна стая е метод, който абсолютно приляга на Таксономията на Блум, като най-важните стъпки към върха на пирамидата се случват в час, когато подкрепата и напътствията от учителя са ключово важни;
Обърнатата класна стая е насочена към активния модел на учене, който се случва в час и развива в децата способността за аналитично и критично мислене и възприятие и затвърждаване на материала чрез практика, което учителите определят, като основна роля на училището;
Обърнатата класна стая дава възможни решения на голяма част от проблемите споделени от учителите;
Обърнатата класна стая кореспондира с методите на обучение, които учителите днес използват активно;
ОБЪРНАТАТА КЛАСНА СТАЯ е инструмент за УЧИТЕЛИТЕ, които вече не са само „преносители на знания и факти“, а ВДЪХНОВИТЕЛИ и МОТИВАТОРИ.
83% от българските учители виждат себе си по-скоро като вдъхновители и мотиватори на своите ученици.
ОЧАКВАЙТЕ: Как графичните таблети Wacom биха подкрепили учителите в подхода „Обърната класна стая“?
Източници:
Comentarios