Една вечер, преди лягане дъщеря ми, тогава на 11 години, изведнъж, без никакво встъпление ме попита: „Мамо, не можеш ли някак си да откриеш и моя талант?! Днес Мария каза, че майка и е открила нейния - рисуването“.
Днес отговорът ми би бил много по-убедително различен, а реакцията ми стабилно обоснована…
Но…тогава не познавах изследванията на Бенджамин Блум.
Всъщност достатъчно ли е човек да има дарба за да бъде успешен в дадена област?
В какво се крие непреходната приложимост и висока оценка на Таксономията на Блум?
Къде е силата на съчетанието на талант, образование и надграждане при изкачването към върха на пирамидата на мисловните умения на ученика?
Бенджамин Блум е американски психолог, една от най-важните фигури на 20-ти век в областта на образователната психология.
Той въвежда преподавателите в света на възможностите, а Таксономията на Блум се налага, като „гръбнака“ на много образователни подходи, високо ценена и прилагана от учителите.
За таланта и образованието
Според Б. Блум:
Талантът не е нещо, което може да се открие само в малцина… той трябва да се развива в много;
Всички ученици, а не само избрана група, могат да учат и могат да учат добре;
Силата на образованието е важна, както за благосъстоянието на индивидите, така и за напредъка на обществото;
Има образователни цели, които лежат отвъд запомнянето наизуст;
През 1984 г. Блум публикува последното си голямо проучване, в което идентифицира и описва процесите, чрез които успешните в дадена област хора (например пианисти, математици, изследователи, олимпийци), са били в състояние да развият своите способности. Резултатите показват, че първоначалните характеристики (или дарби) на индивидите сами по себе си не биха позволили изключителни нива на постижения, освен ако няма дълъг и интензивен процес на насърчаване, възпитание и обучение. (1)
Работата на Блум подчертава, че постиженията са продукт на учене, а ученето е повлияно от възможности и усилия.
Таксономия на образователните цели
През 40-те години на миналия век Бенджамин Блум, заедно със своите сътрудници Макс Енгълхарт, Едуард Фърст, Уолтър Хил и Дейвид Кратвол, разработват таксономията на Блум, за да поставят образователните цели в специфични категории, с убеждението, че тази класификация ще бъде полезна за по-добра оценка на усвоените знания от учениците.
Всяка година през следващите 16 години Блум и неговите колеги преразглеждат и усъвършенстват тази рамка, като през 1956 г. окончателната версия е публикувана като Таксономия на образователните цели, показваща етапите на образователните постижения чрез шест надграждащи се нива на мисловни процеси.
Първоначалната идея да се даде ясна рамка и насоки за оценяване на учениците бива разширена и става гръбнака на много методи на преподаване и печели признание сред учителите превръщайки се в инструмент за изработване на учебната програма, определянето на ясни учебни цели, които да подпомагат създаването на заниманията в класната стая.
В основата на таксономията на Блум е способността да се създават постижими учебни цели, които учителите и учениците разбират, и да се изгражда окончателен план за постигането им.
Във всяка учебна среда е изключително важно да се започне от основното ниво и да се надгражда към върха на пирамидата. Уменията от по-ниското ниво са основата върху, която се гради развитието към върха ѝ. Междувременно по-високите нива на Блум изискват по-задълбочено познание и по-голяма степен на когнитивна обработка, което може да бъде постигнато само след като уменията от по-нисък ред са овладени.
През 2001 г. таксономията на Блум е ревизирана от Лорин Андерсън, негов ученик, като описателния подход на отделните етапи бива заменен с глаголи за по-динамична концепция за класификация.
Ревизираната таксономия на Блум се фокусира върху използването на глаголи и думи за действие, за да предостави на обучаемите/учениците по-ясно разбиране какво се очаква от тях.
Ревизираната таксономия на Блум разделя когнитивната област на четири различни типа в рамките на една матрица: фактически, концептуални, процедурни и мета когнитивни.
Използвайки категоризацията, преподавателите могат по-ефективно да организират целите и да създават планове за уроци с подходящо съдържание и инструкции, които да водят учениците нагоре по пирамидата на ученето.
Първият етап, Запомням е свързан с припомнянето на факти и информация. Ученикът може да дефинира, дублира, да описва, да запаметява, да разпознава, да повтаря информация и да прави валидни твърдения. Но това не доказва разбиране. Това ниво помага за изграждането на солидна основа и действа като стъпка към по-сложно обучение. На това ниво учениците запомнят и припомнят факти, информация.
Втори етап, Разбирам ученикът обяснява идеи и концепции, обсъжда и описва тема в детайли, обяснява, разпознава и превежда факти. Учениците могат да перифразират, да сравняват и съпоставят информация. Това ниво изисква използването на собствени думи.
Трети етап, Прилагам ученикът използва усвоените знания в ситуации, независимо дали решава проблем, демонстрира идея, интерпретира, планира, скицира. Това ниво насърчава учениците да разширят обучението си извън класната стая, като откриват прилики, разлики и приложимост в реалния свят.
Четвърти етап, Анализирам ученикът разграничава, организира, свързва, сравнява, контрастира, изследва, поставя под въпрос или тества своите знания. Критичното мислене влиза в действие, тъй като ученикът прави разлика между факти и мнение и разделя информацията на съставни части. Това ниво позволява на учениците да използват своите умения за критично мислене, за да разберат как или защо различните елементи/концепции работят заедно.
Пети етап, Оценявам ученикът може да обоснове позиция или решение, като оценява ситуацията, аргументира, защитава, съди, критикува, подкрепя или претегля с мисли въз основа на знанията и приложението, които са придобити досега. Това ниво изисква от учениците да направят преценка.
Шести етап, Създавам. Това ниво насърчава учениците да демонстрират своите знания чрез създаване на нещо осезаемо или концептуално.
Нещо не може да се разбере, без първо да се запомни; не може да се приложи, без да се разбира; трябва да се анализира, преди да се оцени; и трябва да се направи оценка, преди да се направи точно заключение.
Таксономията на Блум е доказала своята приложимост и използвайки я като ръководство, всеки учител може да бъде уверен, че е обхванал всичките шест нива на мисловни процеси.
Определянето на образователните цели и стъпките за постигането им са от особена важност за крайния успех.
“След 40 години на интензивни изследвания на обучението в училище, моето основно заключение е: Това, което някой човек в света може да научи, почти всички хора могат да научат, стига да имат подходящите условия за обучение. “ - Бенджамин Блум -
Източници:
(1)Read more: B. S. Bloom (1913–1999) - Educational, Learning, Benjamin, and Objectives - StateUniversity.com https://education.stateuniversity.com/pages/1791/Bloom-B-S-1913-1999.html#ixzz7MxN7cCRW
Comments